| |
Лъжецът се
познава по гласа
 Група американски учени изследвали кое
превръща човека в опитен лъжец и кое му помага да разпознае лъжата.
Търсенето на ключ към лъжата не е нещо ново
под слънцето. В папирус от 900г.пр.н.е. е описан лъжец: "Не отговаря на
въпроси. Дава уклончиви отговори. Говори безсмислици. Рови с крак в земята.
Трепери. Потрива се с пръсти."
Ключът към лъжата е оттенъкът на гласа.
Най-несигурният комуникационен канал към лъжата е лицето. Най-лесно се
контролира мимиката. Оттенъкът на гласа е по-сигурен индикатор. Този, който е
изобразил Темида със завързани очи, е знаел какво иска да ни каже. Ушите са
по-сигурни от очите. Срещата очи в очи обърква. Лъжецът се разпознава много
по-лесно по телефона. Оттенъкът на гласа съответства на вътрешното разположение
на индивида. Човешкият глас не лъже. Лекарите знаят това и по височината и
тембъра на гласа съдят за състоянието на пациентите си. Лицето на лъжеца се
усмихва, но гласът му е несвой. Най-добре разпознават лъжците социално
активните хора, понеже общуват с много събеседници и имат голям опит.
Разпознават лъжците и необщителните и ограничени хора, защото те са обзети от
сложни и противоречиви чувства и са много чувствителни към признаците, които
издават лъжата. Самите те са лоши лъжци, защото се страхуват, че ще бъдат
издадени. Най-нечувствителни към лъжата са хората, които са безогледни при
избора на средствата.
Жените са
по-чувствителни към несловесните (невербалните) прояви на лъжата, защото могат да тълкуват по-добре всеки жест и
всяка нотка на гласа.
Мъжът има
инстинкт към вулгарната, груба лъжа.
Жените имат
повече такт, не бързат да упрекват отсрещната страна в лъжа, докато не са
напълно уверени в това.
*/?>
|
|
|
